

прекратя̀ван|е <-ия> SUBST nt
1. прекратяване (преустановяване):
2. прекратяване JUR:
- прекратяване (спиране)
-
- прекратяване (в договорното право)
-
- прекратяване (в договорното право)
- Verfall m
- договор с клауза за предсрочно прекратяване
-
- едностранно прекратяване на договор без предизвестие (поради неизпълнение)
-
- едностранно прекратяване на договор без предизвестие (поради неизпълнение)
-
- (при)временно прекратяване на производство (по принудително изпълнение)
-
- прекратяване действието на обезпечение
-
- прекратяване на дело [o. производство]
-
- прекратяване на договор (едностранно)
-
- прекратяване на договор поради възпрепятстване на изпълнението му
-
- прекратяване на изпълнението (на съдебен акт) срещу предоставяне на обезпечение
-
- прекратяване на трудовия договор без предизвестие (дисциплинарно уволнение)
-
- прекратяване на трудовия договор без предизвестие (дисциплинарно уволнение)
-
- прекратяване със съдебен акт на производството по несъстоятелност
-
3. прекратяване WIRTSCH (закриване, разпускане):
- прекратяване
-
- прекратяване
-
- невъзможност за прекратяване
-
- принудително прекратяване (по съдебен път)
-
- прекратяване на имуществена общност на съсобственици
-
- прекратяване на предприятие
-
4. прекратяване (поради изтичане срока на действие):
6. прекратяване (на плащане):
- прекратяване
-


PONS OpenDict
Möchtest du ein Wort, eine Phrase oder eine Übersetzung hinzufügen?
Sende uns gerne einen neuen Eintrag für das PONS OpenDict. Die eingereichten Vorschläge werden von der PONS Redaktion geprüft und entsprechend in die Ergebnisse aufgenommen.
Beispiele aus dem PONS Wörterbuch (redaktionell geprüft)
- жалба срещу определението за прекратяване на производство
- Einstellung der Geschäftstätigkeit JUR, FIN