im PONS Wörterbuch
срок <сро̀кът, сро̀кове, zählb: сро̀ка > SUBST m
1. срок и JUR, WIRTSCH, FIN:
- срок (продължителност)
- Dauer f
- едномесечен срок
-
- с неопределен срок
-
- определен срок
-
- определяне на срок
-
- пропускане на срок
-
- в срок
-
- в срок
-
- в срок
-
-
- Lebensdauer nt
- срок за изпълнение
-
- срок за изпълнение
-
- срок за изпълнение (на строителни работи)
-
- срок за изслушване
-
- срок по менителница
-
- срок на обезпечение
-
- срок на отговорност
-
- срок на отсрочване
-
- срок за погасяване
-
- срок за подаване (на възражение)
-
- срок за получаване на стока
-
- срок за предоставяне (на становище)
-
- срок за предоставяне (на доказателства)
-
- срок за предоставяне (на оферта)
-
- срок за представяне [o. предявяване]
-
- срок за представяне [o. предявяване] (на мотиви)
-
- срок за представяне [o. предявяване] (на рекламация за недостатъци)
-
- срок за представяне [o. предявяване] (на жалба)
-
- срок за призоваване
-
- срок за уведомяване за открити дефекти
-
- срок за установяване на нщ
-
- срок за установяване на нщ
-
- съдебен срок
-