Übersetzungen für NBrit im Englisch»Bulgarisch-Wörterbuch

I.British [ˈbrɪtɪʃ, Am ˈbrɪt̬-] ADJ

British

британски

British English

британски английски

II.British [ˈbrɪtɪʃ, Am ˈbrɪt̬-] SUBST pl

the British

британците

I.brittle [ˈbrɪtl, Am ˈbrɪt̬-] ADJ

1. brittle (fragile):

brittle

крехък

brittle

чуплив

2. brittle (irritable):

brittle

чувствителен

brittle

раздразнителен

II.brittle [ˈbrɪtl, Am ˈbrɪt̬-] SUBST

brittle

карамелизиран бонбон с ядки

Brit [brɪt] SUBST ugs

Brit

британец m

Brit

британка f

writ¹ [rɪt] SUBST

1. writ JUR (order):

writ

постановление nt

writ

заповед f

writ

нареждане nt

writ

съдебно решение

writ of attachment, order of arrest

иск за арест

writ of charges

иск за оттегляне на обвинение

writ of enforcement

изпълнителен титул

writ of enforcement

изпълнително основание

writ of entry

(съдебна) заповед за въвод във владение

writ of error

решение за връщане на дело за ново разглеждане

writ of execution

определение за издаване на изпълнителен лист

writ of execution

нареждане [o. заповед] за изпълнение

writ of extradition

решение за екстрадиция

writ of privilege

заповед за освобождаване на лице, ползващо се с право на неприкосновеност

writ of prohibition

постановление за прекратяване [o. спиране] на производство

writ of scire facias

съдебно определение да се признае официален документ [o. присъда or да се изложат основанията против това]

writ of subpoena

призовка

the writ runs

нареждането е в сила

a writ is out for his arrest

има заповед за арестуването му

2. writ (summons):

writ

призовка f

frame/file/serve a writ

изготвям/подавам/връчвам искова молба

writ² [rɪt] ADJ

writ large

очевиден

writ large

набиващ се на очи

I.grit [grɪt] SUBST kein Pl

1. grit (small stones):

grit

песъчинки f мн

2. grit (courage):

grit

кураж m само Sg

II.grit <-tt-> [grɪt] VERB trans

grit

настилам с пясък

to grit one's teeth a. übtr

скърцам със зъби übtr

I.merit [ˈmerɪt] SUBST

1. merit (virtue):

merit

качество nt

merit

достойнство nt

2. merit (advantage):

merit

предимство nt

3. merit pl (commendable quality or act):

merit

заслуга f

4. merit JUR, FIN:

merit rating Am

установяване на резултатите

to judge sth on its merits

вземам решение по предоставените по делото доказателства

II.merit [ˈmerɪt] VERB trans

merit

заслужавам

British Columbia SUBST

British Columbia

Британска Колумбия

Britain [ˈbrɪtn] SUBST s.

Britain → Great Britain

Siehe auch: Great Britain

Great Britain SUBST

Great Britain

Великобритания f

un-British [ˌʌnˈbrɪtɪʃ] ADJ

un-British

нетипичен за британския стил